Поводът за тази публикация е ето този пост, който намерих в СВЕЖО и където исках да добавя своя коментар, но тъй като се оказа, че ще бъде твърде дълъг, реших да го поместя отделно.
Напоследък много хора бяха "ужилени" от измамници, които използват горе-долу една и съща изпитана схема - вярно, доста поизтъркана вече, но след като при толкова осветяване от медиите все още се намират "рибки", значи е и доста ефективна. Става дума за изпитания метод с обаждането по телефона, при което се инсценира ридание, плач или друго подобаващо поведение, целящо да стресира и обърка, а едновременно с това и да всее страх и жалост у отсрещния човек на телефона. И тъй като в повечето случаи на домашния телефон стоят възрастни хора, които, естествено, са загрижени за своите потомци (в много случаи луди глави), тяхното притеснение е разбираемо.
Еееех, това е! В случая най-напред трябва да обвиняваме собственото си мислене, според което не търсим закрила от закона, а се впускаме да "отърваваме" нашето момче (момиче) от панделата. Ама дали е виновно или не, това няма значение - важно е нашето детенце да не е на "топло" и да се измъкне някакси. И така действат всички без изключение, независимо дали са депутати, министри, висши чиновници или най-обикновени хорица от народа. След това се чудим защо големците измъкват синчетата си от лапите на Темида - просто такова ни е мисленето. Ако можеха, и обикновените хора биха го правили.
Веднага след този факт се нарежда следващият - не по-малко жалък и отчайващ. Полицията е орган, който би трябвало да защитава гражданите в държавата и техните права. Да, но в полицията, оказва се, работят чиновници, които броят минутите до края на работното време, без да се интересуват от правата на гражданите, и отклоняват всеки опит да им бъде създадена някаква работа. Даже не завеждат сигналите, защото те натежават в графата на неразкритите случаи. И с право, нали никой от тях персонално не е пострадал. Ако това по волята на случайността стане, ела да видиш тогава какво се казва действаща полиция: всички резерви се вдигат на крака, мобилизира се цялата мощ на тази държавна машина и в крайна сметка случаят е разрешен. Тогава пък да не си на мястото на заловения - жална му майка и по законен, и по незаконен път. Хем му поотупват кожухчето, хем го съдят по най-тежките членове на наказателния кодекс, като одисеята продължава и в местата за излежаване на присъдите. Изобщо, Бог да ти е на помощ. 
Нооооооооооо, това става само тогава, когато те са заинтересовани лично от престъплението. В противен случай най-често потърпевшите пият една студена вода и толкова. Та, да се върна на темата, защото малко се отклоних. Значи, измамниците по някакъв начин се сдобиват с телефонни номера, които в много случаи те не знаят на кого принадлежат. Това е моя констатация, защото се случи така, че получих такъв сигнал и на служебния си телефон. Важно е, обаче, да бъде стационарен, защото мобилните показват номера. Тук вече идваме до втората грешка, която в подавляващото мнозинство от случаите потърпевшите правят. Те или се хващат на въдицата, или не се хващат. Ако се хванат, сценарият е известен. Но ако не се хванат, първата им реакция е да започнат да псуват този, който им се обажда, да го заплашват с полиция или пък да му треснат слушалката, при което онзи задрасква номера и пристъпва към следващия. Значи, в този случай ние на практика не правим нищо. Но нас това не ни интересува! Важно е, че ние не сме пострадали. Да му мисли следващият! От какво е продиктувано такова поведение? Ами, именно от реакцията на полицията! Ако тя си вършеше работата за която получава парите на данъкоплатците, ако поне проявяваше интерес към разкриване на подобни престъпления, нещата щяха да изглеждат доста по-различно. Правилната реакция в случая е да се имитира захапване на въдицата, да се насрочи срещата, веднага след което да се уведоми полицията, за да може да се организира капан. За съжаление поради причините, които споменах по-горе, а именно незаинтересоваността на органа, призван и платен да охранява правата на гражданите, този сценарий е нереализуем. Тогава не ни остава нищо друго, освен да реагираме чрез споменаване на роднините на онзи, който се обажда, след което да затворим и да се обадим на телефона на нашите близки, за да разберем в какво състояние се намират, за да се успокоим.
Ами, това е! Като не можем да разчитаме на държавата да ни защитава, а пък ние сме безсилни да го правим сами, ще си плюем в пазвата и ще си казваме: "Бай ми, бабо, да не ме среща мечка!"
Публикации
