МАРТЕНИЦИТЕ - ПОСЛАНИЕ ОТ ВЕКОВЕТЕ

За мартениците се пише ежегодно в навече­рието на първи март. Но те вече много години се развиват като сезонен бизнес и се обръща внимание преди всичко на външните им ефек­ти. Традиционното в тях беше сериозно пре­небрегвано, но от няколко години се забелязва въз­раждане на интереса към автентичния им вид. И все пак остава нещо, което е на път да бъде покрито с праха на забравата. Това е предани­ето за прабългарския им произход, което до преди 3-4 десетилетия беше достатъчно запа­зено и ежегодно припомняно.

То ни съобщаваше, че мартениците са били донесени на прабългарите от две лястовици, като поздрав от далечната родина. И именно тях (две лястовици с мартеници на шиите) виж­дахме изобразени на повечето поздравителни картички, които хората си изпращаха в наве­черието на първи март.

След като в продължение на години съ­бирам всичко писано за мартениците, вече мога да заявя, че в преданието за тях се съдържа историческа информация, която е не само ин­тересна, но и достойна за вниманието на моя народ.

Събраните материали дадоха възможност не само да бъдат поставени интересни въпроси, но и на повечето от тях да се даде не само логичен, но и МНОГО ВЕРОЯТЕН отговор.

Те са:

1. Защо ги има САМО в България вече цели тринадесет века;

2. Наистина ли традицията идва от прабъл­гарите;

3. Защо са само два цвята, и то именно тези;

4. Защо лястовиците са две, а не една или повече от две;

5. Какво е предназначението на пискюлите?

Тръгвайки по историческите сведения, ус­тановяваме, че изясняването на тези въпроси върви по-естествено, ако поне в общи линии припомним времето, в което стават събития­та.

След опитомяването на коня в края на чет­въртото хилядолетие преди новата ера на те­риторията между Китай и Атлантическия оке­ан се развива така наречената индоевропейска цивилизация. Конят играе изключителна роля и е обожествен. И все пак, като най-характерна черта на тази цивилизация археолозите из­тъкват така наречените древноямни погребе­ния - загиналите воини са били погребвани в проста правоъгълна яма, подът на която бил посипван със стрит БЯЛ варовик (и днес в Ки­тай траурният цвят е белият, символизиращ „отвъдния” - „чистия” свят). Самият воин е бил посипван с ЧЕРВЕНА охра.

През шести-седми век от новата ера индо-европейската културна общност почти напъл­но се е разпаднала на племена и езици. Част от тази общност са и племената, влизащи в състава на обединяваната от Кубрат Велика България. Обществото е било разделено на три касти, всяка от които е имала и присвоено са­мо за нея цветово обозначение: червеният - за хана и воините; белият - за жреците; черният или кафявият (цветът на орната земя) - за всич­ки останали (производителите на материални­те блага).

Разпадането на индоевропейското общест­во не подминало и Велика България, която без друго се е състояла от различни племена.

Аспарух и неговите воини (червените) и кас­тата на жреците на езическата религия (бели­те) се оттеглили на запад и се настанили в Онгъла. Макар това да е била територия, изос­тавена от гърците преди повече от столетие, Византия е реагирала.

Историците пишат, че когато Константин IV Погонат научил за настаняването на варвари на византийска територия, той така се разгне­вил, че на 18 МАРТ 681 година напуснал провеждащия се църковен събор и организи­рал светкавичен поход за тяхното прогонване.

Оттук нататък следват цяла поредица от чу­деса:

1. Две лястовици донесли на прабългарите мартеници от Родината.

2. Императорът напуснал армията си в ре­шителен за нея момент.

3. КОННИЦАТА разпространила слух, че императорът бяга и БЕЗ ДА Е ПРЕСЛЕДВА­НА - „побягнала”.

4. След нея побягнала пехотата.

5. Аспаруховата конница излязла и съсякла императорската войска.

Как трябва да се разглеждат тези сведения?

Като биологичен вид лястовицата не прите­жава качества да пренася „пратки” като гълъ­бите. Очевидно става въпрос за условно поня­тие. Когато наши съвременни военни говорят за изпратени напред „очи” и „уши” или за за­ловен „език” - обяснения не са нужни.

„Лястовиците” на прабългарите са били пратеници, донесли важна вест, „написана” на ши­роко практикуваното в древността възлово пис­мо - „кипу”! С цел за секретност писмото е било разделено върху две върви и прочитане­то му е ставало възможно само след като те отново се оплетат. Цветовете на вървите съ­ответстват на цветовете на воините (червени­ят) и на жреците (белият). Всяка „лястовица” е носела по една връв (половин писмо) и се е движела по различен маршрут, което е лиша­вало противника от възможността да узнае тек­ста на съобщението при евентуалното залавя­не на единия от вестоносците.

За прочитането на съобщението е било не­обходимо всяка връв да има обозначено нача­ло (или край). Това се е постигало чрез нами­ращия се в единия й край пискюл - няколко витаи от самата връв, завързани в близкия им край и срязани - в далечния.

Във византийската армия и конницата, и пе­хотата са се състояли от наемници. Конници­те са били набирани от „конните” племена, оби­таващи северното Причерноморие, следовател­но между тях е имало предостатъчно прабъл­гари, олицетворяващи Родината.

Не допускам, че би затруднил някого въп­росът на чия страна са били симпатиите на конницата.

„Лястовиците” не са могли да бъдат една, защото и връвта ще бъде една, и разчитането й - безпроблемно. Увеличаването на броя им на повече от две би създало забележимо дви­жение на хора и би довело до залавянето на някои от тях.

Оттук нататък разплитането на загадката може да върви от само себе си.

Съгласно уговорката конницата е разпрост­ранила деморализиращи слухове и е симули­рала бягство. Подготвена вече за излизане (а не за продължителна отбрана), конницата на Аспарух е излязла бързо и е разгромила ви­зантийската армия, която ВЕЧЕ е била бяга­ща.

Но! Предлагайки някаква хипотеза, без да губим желание да останем почтени към чита­телите, трябва да разгледаме и обратната вер­сия: че действително лястовици са донесли на прабългарите шарени дрънкулки, символизи­ращи настъпването на пролетта.

Боже мили! Какви лястовици толкова на се­вер, и то преди първи март?! И кому би хрум­нало да се радва на пролетта, когато се е зна­ело, че не след много срещу тях ще се появи най-силната армия на ранното средновековие, и то в неизвестен още състав.

Та кой би могъл да гледа идва ли пролетта, или не идва, когато насреща с византийската армия е идвала смъртта и готвейки се за нея, денонощно са градели защитните съоръжения и са трупали храна и оръжие.

И накрая: прабългарски ли е обичаят?

ДА!

Ако идваше от траките или славяните - ще­ше да го има у поне още един народ.

Във всеки случай едно е сигурно: на шиите си „лястовиците” са донесли вест, от която е зависело ще се роди ли новата държава и ще съществува ли. Връзването на двуцветната връв е започнало да се повтаря ежегодно в памет на великото събитие. В МЕСЕЦА, В КОЙТО СЕ Е СЛУЧИЛО и в който заедно с пролетта се е раждала и България.

БОЖЕ, ПАЗИ НИ ОТ БЪЛГАРИЯ (има се предвид държавата като институция)

Поводът за тази публикация е ето този пост, който намерих в СВЕЖО и където исках да добавя своя коментар, но тъй като се оказа, че ще бъде твърде дълъг, реших да го поместя отделно.
Напоследък много хора бяха "ужилени" от измамници, които използват горе-долу една и съща изпитана схема - вярно, доста поизтъркана вече, но след като при толкова осветяване от медиите все още се намират "рибки", значи е и доста ефективна. Става дума за изпитания метод с обаждането по телефона, при което се инсценира ридание, плач или друго подобаващо поведение, целящо да стресира и обърка, а едновременно с това и да всее страх и жалост у отсрещния човек на телефона. И тъй като в повечето случаи на домашния телефон стоят възрастни хора, които, естествено, са загрижени за своите потомци (в много случаи луди глави), тяхното притеснение е разбираемо.
Еееех, това е! В случая най-напред трябва да обвиняваме собственото си мислене, според което не търсим закрила от закона, а се впускаме да "отърваваме" нашето момче (момиче) от панделата. Ама дали е виновно или не, това няма значение - важно е нашето детенце да не е на "топло" и да се измъкне някакси. И така действат всички без изключение, независимо дали са депутати, министри, висши чиновници или най-обикновени хорица от народа. След това се чудим защо големците измъкват синчетата си от лапите на Темида - просто такова ни е мисленето. Ако можеха, и обикновените хора биха го правили.
Веднага след този факт се нарежда следващият - не по-малко жалък и отчайващ. Полицията е орган, който би трябвало да защитава гражданите в държавата и техните права. Да, но в полицията, оказва се, работят чиновници, които броят минутите до края на работното време, без да се интересуват от правата на гражданите, и отклоняват всеки опит да им бъде създадена някаква работа. Даже не завеждат сигналите, защото те натежават в графата на неразкритите случаи. И с право, нали никой от тях персонално не е пострадал. Ако това по волята на случайността стане, ела да видиш тогава какво се казва действаща полиция: всички резерви се вдигат на крака, мобилизира се цялата мощ на тази държавна машина и в крайна сметка случаят е разрешен. Тогава пък да не си на мястото на заловения - жална му майка и по законен, и по незаконен път. Хем му поотупват кожухчето, хем го съдят по най-тежките членове на наказателния кодекс, като одисеята продължава и в местата за излежаване на присъдите. Изобщо, Бог да ти е на помощ.
Нооооооооооо, това става само тогава, когато те са заинтересовани лично от престъплението. В противен случай най-често потърпевшите пият една студена вода и толкова. Та, да се върна на темата, защото малко се отклоних. Значи, измамниците по някакъв начин се сдобиват с телефонни номера, които в много случаи те не знаят на кого принадлежат. Това е моя констатация, защото се случи така, че получих такъв сигнал и на служебния си телефон. Важно е, обаче, да бъде стационарен, защото мобилните показват номера. Тук вече идваме до втората грешка, която в подавляващото мнозинство от случаите потърпевшите правят. Те или се хващат на въдицата, или не се хващат. Ако се хванат, сценарият е известен. Но ако не се хванат, първата им реакция е да започнат да псуват този, който им се обажда, да го заплашват с полиция или пък да му треснат слушалката, при което онзи задрасква номера и пристъпва към следващия. Значи, в този случай ние на практика не правим нищо. Но нас това не ни интересува! Важно е, че ние не сме пострадали. Да му мисли следващият! От какво е продиктувано такова поведение? Ами, именно от реакцията на полицията! Ако тя си вършеше работата за която получава парите на данъкоплатците, ако поне проявяваше интерес към разкриване на подобни престъпления, нещата щяха да изглеждат доста по-различно.
Правилната реакция в случая е да се имитира захапване на въдицата, да се насрочи срещата, веднага след което да се уведоми полицията, за да може да се организира капан. За съжаление поради причините, които споменах по-горе, а именно незаинтересоваността на органа, призван и платен да охранява правата на гражданите, този сценарий е нереализуем. Тогава не ни остава нищо друго, освен да реагираме чрез споменаване на роднините на онзи, който се обажда, след което да затворим и да се обадим на телефона на нашите близки, за да разберем в какво състояние се намират, за да се успокоим.
Ами, това е! Като не можем да разчитаме на държавата да ни защитава, а пък ние сме безсилни да го правим сами, ще си плюем в пазвата и ще си казваме: "Бай ми, бабо, да не ме среща мечка!"