МАРТЕНИЦИТЕ - ПОСЛАНИЕ ОТ ВЕКОВЕТЕ

За мартениците се пише ежегодно в навече­рието на първи март. Но те вече много години се развиват като сезонен бизнес и се обръща внимание преди всичко на външните им ефек­ти. Традиционното в тях беше сериозно пре­небрегвано, но от няколко години се забелязва въз­раждане на интереса към автентичния им вид. И все пак остава нещо, което е на път да бъде покрито с праха на забравата. Това е предани­ето за прабългарския им произход, което до преди 3-4 десетилетия беше достатъчно запа­зено и ежегодно припомняно.

То ни съобщаваше, че мартениците са били донесени на прабългарите от две лястовици, като поздрав от далечната родина. И именно тях (две лястовици с мартеници на шиите) виж­дахме изобразени на повечето поздравителни картички, които хората си изпращаха в наве­черието на първи март.

След като в продължение на години съ­бирам всичко писано за мартениците, вече мога да заявя, че в преданието за тях се съдържа историческа информация, която е не само ин­тересна, но и достойна за вниманието на моя народ.

Събраните материали дадоха възможност не само да бъдат поставени интересни въпроси, но и на повечето от тях да се даде не само логичен, но и МНОГО ВЕРОЯТЕН отговор.

Те са:

1. Защо ги има САМО в България вече цели тринадесет века;

2. Наистина ли традицията идва от прабъл­гарите;

3. Защо са само два цвята, и то именно тези;

4. Защо лястовиците са две, а не една или повече от две;

5. Какво е предназначението на пискюлите?

Тръгвайки по историческите сведения, ус­тановяваме, че изясняването на тези въпроси върви по-естествено, ако поне в общи линии припомним времето, в което стават събития­та.

След опитомяването на коня в края на чет­въртото хилядолетие преди новата ера на те­риторията между Китай и Атлантическия оке­ан се развива така наречената индоевропейска цивилизация. Конят играе изключителна роля и е обожествен. И все пак, като най-характерна черта на тази цивилизация археолозите из­тъкват така наречените древноямни погребе­ния - загиналите воини са били погребвани в проста правоъгълна яма, подът на която бил посипван със стрит БЯЛ варовик (и днес в Ки­тай траурният цвят е белият, символизиращ „отвъдния” - „чистия” свят). Самият воин е бил посипван с ЧЕРВЕНА охра.

През шести-седми век от новата ера индо-европейската културна общност почти напъл­но се е разпаднала на племена и езици. Част от тази общност са и племената, влизащи в състава на обединяваната от Кубрат Велика България. Обществото е било разделено на три касти, всяка от които е имала и присвоено са­мо за нея цветово обозначение: червеният - за хана и воините; белият - за жреците; черният или кафявият (цветът на орната земя) - за всич­ки останали (производителите на материални­те блага).

Разпадането на индоевропейското общест­во не подминало и Велика България, която без друго се е състояла от различни племена.

Аспарух и неговите воини (червените) и кас­тата на жреците на езическата религия (бели­те) се оттеглили на запад и се настанили в Онгъла. Макар това да е била територия, изос­тавена от гърците преди повече от столетие, Византия е реагирала.

Историците пишат, че когато Константин IV Погонат научил за настаняването на варвари на византийска територия, той така се разгне­вил, че на 18 МАРТ 681 година напуснал провеждащия се църковен събор и организи­рал светкавичен поход за тяхното прогонване.

Оттук нататък следват цяла поредица от чу­деса:

1. Две лястовици донесли на прабългарите мартеници от Родината.

2. Императорът напуснал армията си в ре­шителен за нея момент.

3. КОННИЦАТА разпространила слух, че императорът бяга и БЕЗ ДА Е ПРЕСЛЕДВА­НА - „побягнала”.

4. След нея побягнала пехотата.

5. Аспаруховата конница излязла и съсякла императорската войска.

Как трябва да се разглеждат тези сведения?

Като биологичен вид лястовицата не прите­жава качества да пренася „пратки” като гълъ­бите. Очевидно става въпрос за условно поня­тие. Когато наши съвременни военни говорят за изпратени напред „очи” и „уши” или за за­ловен „език” - обяснения не са нужни.

„Лястовиците” на прабългарите са били пратеници, донесли важна вест, „написана” на ши­роко практикуваното в древността възлово пис­мо - „кипу”! С цел за секретност писмото е било разделено върху две върви и прочитане­то му е ставало възможно само след като те отново се оплетат. Цветовете на вървите съ­ответстват на цветовете на воините (червени­ят) и на жреците (белият). Всяка „лястовица” е носела по една връв (половин писмо) и се е движела по различен маршрут, което е лиша­вало противника от възможността да узнае тек­ста на съобщението при евентуалното залавя­не на единия от вестоносците.

За прочитането на съобщението е било не­обходимо всяка връв да има обозначено нача­ло (или край). Това се е постигало чрез нами­ращия се в единия й край пискюл - няколко витаи от самата връв, завързани в близкия им край и срязани - в далечния.

Във византийската армия и конницата, и пе­хотата са се състояли от наемници. Конници­те са били набирани от „конните” племена, оби­таващи северното Причерноморие, следовател­но между тях е имало предостатъчно прабъл­гари, олицетворяващи Родината.

Не допускам, че би затруднил някого въп­росът на чия страна са били симпатиите на конницата.

„Лястовиците” не са могли да бъдат една, защото и връвта ще бъде една, и разчитането й - безпроблемно. Увеличаването на броя им на повече от две би създало забележимо дви­жение на хора и би довело до залавянето на някои от тях.

Оттук нататък разплитането на загадката може да върви от само себе си.

Съгласно уговорката конницата е разпрост­ранила деморализиращи слухове и е симули­рала бягство. Подготвена вече за излизане (а не за продължителна отбрана), конницата на Аспарух е излязла бързо и е разгромила ви­зантийската армия, която ВЕЧЕ е била бяга­ща.

Но! Предлагайки някаква хипотеза, без да губим желание да останем почтени към чита­телите, трябва да разгледаме и обратната вер­сия: че действително лястовици са донесли на прабългарите шарени дрънкулки, символизи­ращи настъпването на пролетта.

Боже мили! Какви лястовици толкова на се­вер, и то преди първи март?! И кому би хрум­нало да се радва на пролетта, когато се е зна­ело, че не след много срещу тях ще се появи най-силната армия на ранното средновековие, и то в неизвестен още състав.

Та кой би могъл да гледа идва ли пролетта, или не идва, когато насреща с византийската армия е идвала смъртта и готвейки се за нея, денонощно са градели защитните съоръжения и са трупали храна и оръжие.

И накрая: прабългарски ли е обичаят?

ДА!

Ако идваше от траките или славяните - ще­ше да го има у поне още един народ.

Във всеки случай едно е сигурно: на шиите си „лястовиците” са донесли вест, от която е зависело ще се роди ли новата държава и ще съществува ли. Връзването на двуцветната връв е започнало да се повтаря ежегодно в памет на великото събитие. В МЕСЕЦА, В КОЙТО СЕ Е СЛУЧИЛО и в който заедно с пролетта се е раждала и България.